Между „добре“ и „болен“ – хомеопатия за сигналите, които често пренебрегваме

Понякога нещо в нас се уморява – дълбоко и незабелязано. Не болката е първата, а усещането, че вече не сме в синхрон със себе си. Има моменти, в които тази връзка между ума, емоциите и тялото се разкъсва. Не защото не искаме да я запазим, а защото сме се изгубили в ежедневието.

Когато тялото не получава пауза

Когато няма време дори за дъх, тялото спира да шепне – и започва да крещи. Не можем да сме на разположение за всичко и всички, ако не си позволим да бъдем до себе си.

Понякога просто сме изтощени. Не защото не сме силни, а защото сме се опитвали да сме такива прекалено дълго.

Phosphoric acid – когато тялото е изпразнено, а душата – тиха, без цвят

Nux vomica – когато сме претоварени, раздразнителни, и всяка малка пауза предизвиква вина

Kali phosphoricum – когато нервната система вече не издържа, но ние продължаваме

Когато не казваме какво усещаме

Чувствата, които не намират път навън, си намират път навътре – в стомаха, в кожата, в сърцето.

Ignatia – за невидимите скърби, спазмите на тялото и сърцето

Natrum muriaticum – за хората, които се усмихват, докато се разпадат отвътре

Staphysagria – за потиснатите, които се усмихват учтиво, докато гневът ги разяжда

Когато пренебрегваме нуждите си

Колко често казваме „ще пия вода по-късно“, „нямам време да ям“, „ще легна след още нещо“… Тялото разбира – че не е важно. Но после започва да напомня,че грешиш.

Sepia – когато нищо вече не носи удоволствие, и всичко е механично

Silicea – когато волята е силна, но тялото е нежно и пренебрегнато

Lycopodium – когато мислим, но не чувстваме – глад, умора, нужда

Когато стресът е част от нас

Понякога вече не го забелязваме – стресът е просто фонов шум. Но сърцето го усеща. Тялото го носи.

Arsenicum album – за тревожния ум, който никога не спира да предвижда най-лошото

Gelsemium – за парализиращия страх, който ни кара да стоим на място

Aconitum – когато уплахата оставя следи в тялото, дълго след като моментът е отминал

Когато живеем в ума, а не в тялото си

Хората, които са „вечно в мислите си“, често не забелязват, че телата им са започнали да страдат. Мисълта е силна, но има нужда от тяло, което да я носи.

Silicea – мислещите, съвестни, студени, но крехки

Phosphoric acid – за изтощените от мислене и грижи

Lycopodium – за онези, които изглеждат уверени, но вътре в тях храносмилането, енергията и емоциите страдат

И понякога именно там, където сме се изгубили, започва истинското излекуване.