Понякога родителят идва с резултат от носен секрет и с едно напълно разбираемо притеснение: „Изолираха бактерия. Какво да даваме?“ Понякога самото изречение „има бактерия“ звучи страшно. Все едно в носа е открито нещо, което веднага трябва да бъде изгонено с фанфари, протокол и малко родителска паника за разкош. Само че носът не е стерилна музейна витрина.

Искам да го кажа ясно от самото начало: не съм против антибиотиците. Когато са необходими - при тежка бактериална инфекция, при сериозно възпаление, при операция или в ситуация, в която изследванията показват реална нужда - те са важни и понякога животоспасяващи. Не ги оспорвам. Но има нещо, което ме притеснява много повече от самите антибиотици. И това е начинът, по който ги използваме.

Първото нещо, което казвам на родителите, е нещо, което рядко са чували: детето трябва да боледува. Не защото е нормално да страда. А защото боледуването е начинът, по който имунната система се учи, укрепва и зрее. Всяка настинка, всяка температура, всеки обрив — в повечето случаи е знак, че тялото работи. Че се бори. Че расте. Проблемът не е боледуването. Проблемът е когато боледуването не свършва добре.

Диагнозата „трета сливица“ може да звучи страшно, когато я чуете за първи път. Но истината е, че това е едно от най-честите състояния в детската възраст. Хиляди семейства минават по същия път. С нощи на хъркане. С постоянни хреми. С въпроси какво е правилното решение. А понякога най-голямото облекчение за родителя е просто да чуе, че не е сам в това.

В хомеопатията алергията не се разглежда само като реакция към конкретен алерген. По-скоро тя се разглежда като начинът, по който организмът реагира на средата.

И както винаги – хремата влиза на сцената първа, но дразнещите пристъпи на кашляне бързо искат да заемат челното място в класацията на сезонните класики. За щастие, хомеопатията ни дава нотите, по които можем да разчетем какво точно свири организмът и да изберем подходящото лекарство.

Август си тръгва със спомени, сладолед и боси стъпала, а на прага идва септември – месецът на новото начало. Не само в календара, а и в живота на родителите. Ясли, градини, училища… нов ритъм, нови навици, нови емоции.

Дихателни упражнения за малки деца Създадени с грижа за деца с чувствителност в дишането, предразположение към бронхиални проблеми или чести респираторни инфекции. Защо са важни? Дишането е не само физиологичен процес, но и начин детето да се освободи от напрежение, да се успокои и да укрепи белите си дробове. В детска възраст всичко минава през тялото и играта. Как да превърнете играта в нещо полезно : Никога не настоявайте-играйте и вие. Следете собственото си дишане – дет

Истината е, че астмата не се появява от раждането. Тя се отключва – често след повтарящи се респираторни инфекции, или когато детето има склонност към алергии. Генетиката също си казва думата – ако един от родителите има астма или алергии, шансът детето да прояви подобни симптоми се увеличава. Но това не значи, че ще останат завинаги. Детската имунна система се развива, растежът променя анатомията на дихателните пътища и много деца „надрастват“ астмата още преди пубертета. То

Типичната картина за Belladonna включва: Внезапна, висока температура Зачервено лице, блестящи очи Гореща кожа, но студени крайници Пулсиращи болки и чувствителност към светлина/звук Поведение, което може да варира от раздразнение до делириум

Нека погледнем реално: повишената температура е естествен защитен механизъм с една-единствена цел — да окаже съпротива. Именно затова все по-често лекари съветват да не бързаме с понижаването на температурата, особено ако е до 38.5°C и човекът е в добро общо състояние. Прекалената намеса с антипиретици може да попречи на естествения оздравителен процес — все едно да дръпнеш ръчната спирачка на колата, докато се опитва да изкачи баир.

Бактериите не са нито герои, нито злодеи. Те просто живеят тук. Въпросът не е „има ли ги“, а „има ли болест“. Не всичко, което е положително в изследването, заслужава отрицателна реакция.

Макар да говорим за банални есенни сополи, има ситуации, в които е желателно да се приложи нужното класическо лечение: при сезонни оплаквания, които се повтарят често при склонност към усложнения (синузит, отит и др.) при хрема, която се задържа по-дълго от обичайното Тогава се търси подход, който да влияе не само на острите симптоми, а и на хроничната предразположеност – за да може детето да боледува по-леко и по-рядко.