Между медицината и хомеопатията – има ли мост?

Често попадам в ситуации, в които не съм съгласна с предписаното лечение – особено когато става дума за деца. Понякога съветвам родителите да не изпълняват дадена терапия. Не защото отричам медицината или мисля, че няма стойност, а защото виждам, че не винаги работи така, както се очаква. И въпреки това – не вярвам в противопоставянето. Напротив. Вярвам, че различните подходи могат да се съчетаят в името на едно по-добро здраве.

Какво е общото между медицината и хомеопатията?

В основата си и двете имат една цел – да помогнат. Да върнат човека към здравето. Различават се в разбиранията:

• Медицината търси причината в структурата и работи по протоколи.

• Хомеопатията гледа цялостно на преживяването – на начина, по който тялото и емоциите реагират.

Две различни гледни точки към един и същи организъм.

С диагноза или без диагноза?

Хомеопатията не пита само „Какво ти има?“, а и „Как го преживяваш?“Болката в корема не е просто гастрит, а преживяване със свои нюанси – глад ли е, тревожност ли е, реакция към гняв или напрежение?Затова често не ѝ е нужна точна диагноза, за да помогне. В повечето случаи тя дори печели време, защото лечението може да започне още при първите симптоми.Медицината, от своя страна, държи на изследвания и точна диагноза.

Да си по средата – с грижа и отговорност

По средата – с грижа и отговорност

Истината е, че когато има диалог между подходите, печели най-много човекът. А детето – още повече.Не вярвам в съревнованието между помагащи професии и честно казано, не го разбирам. Защо трябва да има его и конкуренция там, където целта е една – здравето?

Вярвам в грижата, уважението и отговорността. И в това, че здравето не е въпрос на избор между гранули и таблетки. То е избор да бъдеш чут, видян, разбран и подкрепен по пътя на възстановяването.