Паник атака и тревожност – повече от диагноза, по-малко от съдба

Тревожността и паник атаките от доста години са „на мода“. Те вървят еднакво добре и с есенните трендове, и с летните, без да се съобразяват дали тъкмо си стигнал до дълго чаканата отпуска или пък имаш да пуснеш още две перални.

Разследват се от различни „органи“ и техните местопрестъпления се откриват на различни места – според това кой ги е търсил. За едни причината е липса на витамини, за други – липса на достатъчно физическа активност, а за трети – нещастната любов.

Време е да си кажем малко истини за тях – и да стиснем ръце, че всъщност има шанс да сключим договор и с тревожността, и с паник атаките.

Какво може да помогне (извън хомеопатията)

Няма да влизаме в ролята на съдия и да твърдим кой от „разследващите“ е най-прав в предположенията си за основен извършител – дали липсата на витамини, дали недостатъчно движение или пък нещастната любов. Истината е, че всичко изредено е част от цялостната картина на по-доброто здраве. А щом тези неща са полезни във всяка насока за благосъстояние, няма причина и тук да не действат по сходен начин.

• Физическа активност – дори половин час ходене или раздвижване у дома може да свали напрежението.

• Контакт с природата – зеленото и въздухът не са поезия, а физиология за нервната система.

• Следене на витамини и минерали – дефицитите (D, магнезий, B-комплекс) често правят психиката по-уязвима.

• Сън – недоспиването е като да сипеш масло в огъня на тревожността.

• Разговор – тишината храни страха, думите го разсейват.

  
  

Паник атаки: митове и реалности

Съществува един широко разпространен мит: паник атаките били „женско“ явление. Истината е друга. Жените просто говорят повече за това, споделят, търсят помощ. При мъжете темата често остава премълчана – и точно затова тревожността при тях нерядко се задълбочава. Тишината в такива случаи може да тежи повече от самата паника.

А и нека си кажем честно – по нашите ширини от край време има „изпитано лекарство“ и за този проблем – една ракийка. Ако положението е по-сериозно, винаги може да е греяна.

Теория и практика

Ще чуеш много съвети: „Разбери каква е причината!“, „Открий травмата!“, „Търси корена!“.

И да – хубаво е да опознаваме себе си, дори бих казала задължително. Това е част от израстването. Но ако трябва да сме обективни – теорията и практиката рядко се покриват. В момент на тревожност е почти невъзможно да бъдеш „трезвен“ в преценката си.

Често тези състояния подсказват желание на тялото за промяна – работа, местоживеене, отношения, а понякога и връзка с любим човек. Но за да разберем каква точно промяна е нужна, първо трябва да сме спокойни и балансирани.

Точно тук идва и силата на хомеопатията – не е нужно да ровиш за една-единствена причина. Важното е как ти усещаш състоянието си. Хомеопатията се води именно от това усещане и така отваря врата към промяна.

Паник атаката има индивидуален път

В класическата хомеопатия няма универсално лекарство за паник атаки. И това е силата ѝ. Важно е не „диагнозата“, а начинът, по който ти я преживяваш.

• Едни хора усещат паниката като силен натиск в гърдите.

• Други – като замайване и страх, че ще припаднат.

• Трети – като натрапчиво усещане, че „нещо ужасно ще се случи“.

Хомеопатът гледа на цялата картина – твоето усещане, твоите реакции, твоето тяло. И тогава избира посока за работа.

Това не е магическо хапче. Това е процес. И да – има много успехи. Но те идват, когато човек е искрен със себе си и има желание да си помогне.

Защо е важно да не сме сами в това

Паник атаките и тревожността не са признак на слабост, нито „женска болест“. Те са човешка реакция, сигнал, че тялото и умът търсят внимание. Когато обърнем внимание – чрез движение, почивка, хранене, контакт с природата, разговори и хомеопатия – често виждаме как паниката отстъпва.

Най-важното е да знаеш, че има път напред.

🕊️ Запази час за консултация тук.