Сигналите са тук - отговорът се бави

Когато се живее на високи обороти, без време за почивка /емоционална и физическа/ , тялото намира свой начин да заговори. Понякога чрез кожата, друг път чрез съня, промяна в апетита или цикъла. Симптомите не винаги идват с диагноза – понякога просто се усеща промяна , която не може да се обясни.

Медицината има име за това: функционална дисрегулация. Звучи сложно, но означава нещо съвсем просто – че тялото не е „счупено“, но не работи с лекотата, с която е свиквало. Все едно отваряш шкаф, който скърца – не е развален, но вече не се движи гладко.

Понякога тялото не говори с болка, а с онова особено усещане, че не си напълно в хармония със себе си. Без видима причина, без точни думи – просто нещо вътре е извън ритъм.

Уморени, дори когато обичаме

язко, идват с по-тежко утро, с усещането, че нещо дребно те натъжава повече от обичайното, усещането за умора въпреки съня . И това не е слабост. Това е човешко. Понякога просто сме се поизморили – от грижите за детето (да, дори когато го обичаме безкрайно), от работата (дори когато я харесваме), от тишината в къщи или от мислите в главата.

Когато дните се повтарят

Животът продължава , но стои усещането, че не се движите в едно темпо. Всеки ден е леко копие на предишния. Утрото идва твърде рано, вечерта е твърде пуста.

И се появява въпроса: Това усещане достатъчна причина ли е да потърся помощ?

Къде се намества хомеопатията тук?

Точно в тази междина – между „нищо ти няма“ и „не се чувстваш добре“. Хомеопатията започва с въпроса:

„Как си?“

Често правилната посока се усеща още преди самото лекарство. Още в момента на разговора. Когато срещу теб стои човек, който не бърза да те „оправи“, не те прекъсва, просто те изслушва.

И тогава, сякаш без усилие, казваш неща, които са преглъщани отдавна. Появява се лекота. Въздишка. Усещане, че не си сам. И понякога именно това е началото на промяната.