Хомеопатия и антибиотици - не е избор на страна

Искам да го кажа ясно от самото начало: не съм против антибиотиците. Когато са необходими - при тежка бактериална инфекция, при сериозно възпаление, при операция или в ситуация, в която изследванията показват реална нужда - те са важни и понякога животоспасяващи. Не ги оспорвам. Но има нещо, което ме притеснява много повече от самите антибиотици. И това е начинът, по който ги използваме.

Когато антибиотикът стане рефлекс

Виждала съм изследвания на деца под пет години, които вече са резистентни към голяма част от антибиотиците. Пет години - организъм, който едва е започнал да се изгражда, и вече е изчерпал голяма част от резерва си. Антибиотичната резистентност не е абстрактна заплаха за бъдещето. Тя се случва сега - при конкретни деца, в конкретни семейства. И не защото някой е злонамерен, а защото е станало рефлекс: температура - антибиотик, кашлица - антибиотик, ухо - антибиотик. Често без изследване, без изчакване, без да се провери дали изобщо има бактерия. А вирусите не реагират на антибиотици, дори когато ги даваме.

Капацитетът на тялото

В ежедневието си съм виждала много пъти как организмът - както при деца, така и при възрастни - се справя с инфекции, за които рефлексно би се предписал антибиотик. Не защото хомеопатията е магия, а защото тялото има капацитет да се справя, когато е подкрепено правилно и навреме. Не казвам „никога антибиотик“. Казвам: не винаги антибиотик, без да се провери.

Начинът, по който боледуваме, има значение

Живеем във времена, в които вече говорим свободно за това, че храната има значение, че водата има значение, че движението има значение - и не се чувстваме „алтернативни“, когато го казваме. Защо тогава е толкова трудно да приемем, че начинът, по който реагираме на болестта, също има значение? Че има и други начини да подкрепим организма в процеса на възстановяване, без да го натоварваме допълнително? Това не е избор на страна и не е „или хомеопатия, или медицина“. Въпросът е много по-прост: дали антибиотикът е необходим точно сега, за точно това дете, при точно тази ситуация? Ако отговорът е да — приема се. Ако не е сигурно — заслужава да се провери.

Какво виждам в практиката си

Аз не предписвам и не отменям лекарства. Но в работата си с хора - и особено с деца, които боледуват често или имат хронични оплаквания - виждам какво се случва, когато тялото получи подкрепа вместо потискане. Разликата се усеща и родителите я забелязват.

Важно уточнение

Информацията в тази статия е с образователен характер. Тя не представлява медицинска консултация, не поставя диагноза, не е лечение и не замества преглед, изследвания или назначена терапия от лекар.