Ако зависимостите бяха вируси, щяхме да сме в постоянна епидемия

Живеем във време, в което всичко е бързо. Бърза храна, бързи връзки, бърз интернет, бързи решения. И някак междувременно започнахме да свикваме с мисълта, че ако нещо ни липсва – ще го компенсираме.

Не искам да звуча негативно, но е хубаво понякога просто да се огледаме и да се замислим колко много зависимости има около нас… и в нас. Не говоря само за алкохол, цигари и наркотици – тях всички ги знаем, а и никой не ги подценява (особено последното). Но има и други – по-културни, по-„нормални“.

Телефонът, който уж ползваме „за малко“, но е последното нещо, което виждаме вечер.Телевизорът, който звучи като фон, когато не искаме да останем сами със себе си. Храната, която не винаги е за глад, а по-скоро за тъга, скука или награда.И нека не забравяме – парите. Не самите пари, а усещането, че колкото повече имаме, толкова по-ценни ставаме.

Предполагам някъде вече подготвят отделни центрове за лечение на:

– за хора, зависими от телефона си;

– за такива, които проверяват банковата сметка по-често от прогнозата за времето;

– и може би специална – за онези, които не могат да вечерят без сериал.

Но ние сме тук – и можем да се справим и без комуна. Стига да имаме желание да се чуем.

В зависимост от какво… или от кого?

Всъщност, всички тези привързаности са опит за баланс. Опит да запълним нещо вътре, което ни липсва. И да, звучи философски, но е и съвсем човешко.

Не искам да вменявам вина. Напротив – и аз си имам своите „малки спасителни механизми“. Важното е понякога просто да ги забележим. Да си кажем: „Аха, ето, тук явно компенсирам нещо.“ И ако имаме желание – да потърсим друг начин.

Какво общо има хомеопатията?

Класическата хомеопатия няма готови рецепти – няма лекарство „против зависимост“.Тя гледа човека, не навика.Вижда защо му е нужно точно това – защо се успокоява, контролира или утешава чрез конкретно поведение.

И тук идва т.нар. конституционален подход – едно единствено лекарство, избрано според цялостната картина на човека, не според навика му.С редовни срещи и наблюдение, хомеопатията може да помогне постепенно да се възстанови онзи вътрешен баланс, при който нуждата от „заместител“ просто отпада.

За осъзнаването

Хомеопатията не „изключва“ зависимостите, тя просто включва отново човека. Когато тялото и умът започнат да се движат в един ритъм, нуждата от заместители намалява естествено.

🕊️ Не е нужно да се борим със себе си, достатъчно е просто да се чуем.