Описанията на лекарствата в тази статия са кратки и непълни.Те имат за цел единствено да илюстрират хомеопатичния начин на мислене при кожни прояви, а не да насърчават самолечение.

При децата кожните изяви най- често се появяват като реакция на външен стимул – климат, храна, контакт, зъбоникнене .Но при възрастните картината е по-фина и многопластова. Все по-често се наблюдават кожни прояви с емоционален произход – когато тялото „рисува“ по повърхността онова, което душата не успява да изкаже.

Живеем във време, в което всичко е бързо. Бърза храна, бързи връзки, бърз интернет, бързи решения. И някак междувременно започнахме да свикваме с мисълта, че ако нещо ни липсва – ще го компенсираме.

Класическата хомеопатия няма универсална рецепта „за грипния сезон“. Превенцията тук не е в това да вземем лекарство „на калпак“, а в това да се погрижим за цялостното състояние на организма, докато сме извън остра криза.

Хомеопатът не търси заболяване – той търси човек. В неговата цялост: емоции, реакции, привички, усещания. Това няма как да бъде „въведено“ в търсачка и да излезе с точен отговор. Да, в интернет групи – във Viber, във Facebook – има хора, които твърдят, че са се излекували по препоръка от коментар. И може би наистина е така. Но хомеопатията не се измерва с „един път подейства“, защото тя не е симптоматичен подход.

Историята на д-р Самуел Ханеман е история на човек, който отказва да следва сляпо практики, които вредят, и създава нов път в медицината. Той открива, че веществото, което причинява симптоми у здрав, може да ги излекува у болен, и развива принципа на потенцирането. Преследван и наричан шарлатанин, Ханеман остава непоколебим. Оставя наследство, което и днес се практикува по света, водено от убеждението: „Излекувай болния, не болестта.“

Могат да се комбинират, да се редуват и да се съчетават с хомеопатия. Подходящи са и за хора, които се чувстват „прекалено нови“ за хомеопатията, но искат да започнат отнякъде.

Хомеопатията има свой особен език – от „потенции“ и „реперторизация“ до „жизнена сила“ и „миазъм“. Зад сложните думи стоят ясни принципи, а малките гранулки носят конкретно послание към тялото. Разбирането на тези термини прави света на хомеопатията по-достъпен и по-ясен.

Не всичко „естествено“ е нужно и не всяка профилактика е грижа. Понякога даваме добавки или хомеопатия „за всеки случай“, защото всички така правят – но това не е мярка за любов или отговорност. Истинската грижа е в наблюдението, търпението и готовността понякога да не правим нищо. Понякога по-малко наистина е повече.

Хомеопатията има различни школи и подходи – от класическата, която търси едно цялостно лекарство, до клиничната, комплексната, изопатията и детокс терапиите. Разликите са в методите, потенциите и дълбочината на работа, но целта е една – да помогнем, без да потискаме тялото. Най-важно не е да следваме догма, а да изберем подход, който отговаря на човека и ситуацията – с мярка, разбиране и уважение към процеса.