Липсата на болест здраве ли е ?

Когато чуем, че някой ходи на хомеопат, първата ни мисъл често е: „Аха, сигурно е болен – температура, хрема, грип… нещо го е повалило.“ Представяме си го с термометър под мишницата, опакован в шал, с класическия въпрос: „Имате ли нещо за имунната система?“ Разбираемо е – така сме свикнали. Свързваме лечението с болест, помощта с криза, а търсенето на специалист – с момент, в който чаят с мед вече не върши работа. Но хомеопатията работи на друга честота. Най-смислената ѝ работа често започва точно тогава, когато уж всичко е наред.

Здравето като присъствие

В хомеопатията здравето не е просто липса на симптоми. То е присъствие – на енергия, на желание, на радост и лекота... онези дни, когато ти се говори с хора, когато ти се спортува, когато ти се живее – не защото трябва, а защото искаш. Когато имаш търпение. Когато можеш да се усмихнеш на успеха на друг, вместо да свиеш рамене от завист. Когато си щедър – не защото някой ти е казал, а от сърце. Когато се смееш с детето си и не мислиш за известията в телефона.

Здравето се познава и в най-дребните жестове – онова непринудено „хайде да излезем“, дори без повод. Умението да не се отказваш при първата пречка. Желанието да мечтаеш, да създаваш, да вярваш в чудеса.

Когато нещо липсва… но не знаеш какво

Понякога това усещане си отива. Една сутрин просто не ти се става. Не можеш да се зарадваш на нищо, а хората около теб започват да питат: „Добре ли си? Изглеждаш различно… уморен си.“ В кабинета се появява онова уж незначително изречение: „Нищо ми няма… ама всички казват, че не се усмихвам вече.“

И точно тогава започва същинската работа. Защото зад тази тиха липса често се крият натрупани емоции – напрежение, преглътнати думи, нуждата да бъдеш силен, когато не ти се иска. Понякога просто губим връзката със себе си – и това е не по-малко важно от всеки телесен симптом.

Хомеопатията чува шепота

Хомеопатията не чака болестта да крещи. Тя чува шепота и предлага лек не само за тялото, а и за онези части в нас, които са се скрили – от умора, от липса на време, от трудните неизбежни моменти в живота.

Понякога най-здравословното нещо, което можеш да направиш, е да си признаеш: „Добре съм… но май мога и по-добре.“