Плацебо – хапче, операция или… начин на мислене?

Отваряме противоречивата тема за плацебо ефекта с книга – Джон Кехоу в „Подсъзнанието може всичко“ разказва истории за хора, които си представят как тялото им се лекува и… то наистина започва да се лекува. Спортисти, които печелят състезания, защото предварително „са ги спечелили“ в ума си. Дори и градинари, които се кълнат, че растенията им растат по-бързо, когато им говорят мило (което, между другото, кара някои от нас да гледат подозрително на босилека в кухнята).

Аз наистина препоръчвам тази книга да се чете – чела съм я няколко пъти и силно вярвам в позитивното мислене, но тук идва логичният въпрос: всички ли, които четат тази книга, тайно се готвят да пробват хомеопатия? А дали всички, които пият хомеопатични гранули, всъщност имат Кехоу на нощното шкафче като Библия… или просто искат да се оправят, без да помнят как се пише „Авогадро“.

Плацебо – гост и в медицината

Оказва се, че плацебо ефектът не е някакъв ексклузивен бонус към хомеопатията – той е VIP гост и в класическата медицина.

Д-р Дж. Мозли и екипът му правят експеримент: една група пациенти получава артроскопична операция, втора – промивка на ставата, а третата – само малки разрези и… нищо повече.Резултатът? Всички се чувстват еднакво по-добре.

journalofethics.ama-assn.org+4zdravital.bg+4vesti.bg+4icloudhospital.com

Друг случай – хронична болка в кръста.Една участничка в клинично изследване получила „шарена таблетка“ и знаела, че е плацебо. Въпреки това болката намаляла за дълго време.Поуката? Понякога дори и гърбът ти може да бъде убеден, че всичко е наред, ако му се каже достатъчно убедително.

The Washington Post

Плацебо и хомеопатията – вечният спор

Когато скептиците казват, че „хомеопатията е плацебо“, обикновено имат предвид следното:

• Високите разреждания (30С и нагоре) надхвърлят молекулната граница – т.е. по законите на химията в гранулите вече няма молекули от първоначалното вещество. Това е т.нар. число на Авогадро.

• Липсва конвенционално научно обяснение как разтвор без физическа молекула би могъл да действа.

• Подобренията се приписват на самовнушение или естествения ход на болестта.

  
  

Но хомеопатите имат и своите контрааргументи:

• Ефект се наблюдава и при бебета, животни или пациенти в безсъзнание – които нямат как да вярват съзнателно.

• Има остри състояния с обективни промени – спад на температура, намаляване на оток, подобрение на лабораторни показатели.

• Резултатите често са повтаряеми: едно и също лекарство помага в сходни случаи при различни хора.

🎭 А понякога спорът придобива театрален оттенък – например по време на кампанията 10:23, когато група британски скептици изпиха цели опаковки хомеопатични гранули насред площад, за да „докажат“, че няма ефект. Те, разбира се, останаха живи и здрави… но пропуснаха дребната подробност, че хомеопатията не действа като химическа доза, а като индивидуален стимул. Пиенето на произволно лекарство, когато нямаш съответните симптоми, е като да пиеш антибиотик за болно гърло, когато си напълно здрав – резултатът е… нищо.

Независимо дали сте убедени, че хомеопатията е чудо или „само плацебо“, важното е, че хората получават облекчение. А ако единственото „странично действие“ е, че се чувствате по-добре – може би това вече е победа.