Плацебо и хомеопатията – вечният спор Когато скептиците казват, че „хомеопатията е плацебо“, обикновено имат предвид следното: Високите разреждания (30С и нагоре) надхвърлят молекулната граница – т.е. по законите на химията в гранулите вече няма молекули от първоначалното вещество. Това е т.нар. число на Авогадро. Липсва конвенционално научно обяснение как разтвор без физическа молекула би могъл да действа. Подобренията се приписват на самовнушение или естествения

Хомеопатията често буди въпроси, но отговорите са прости – тя работи по принципа „подобното лекува подобното“, подходяща е и за деца, може да се комбинира с лекарства при определени ситуации и не е за постоянен прием. Няма класически странични ефекти, а понякога кратка реакция е знак, че организмът работи. Консултациите могат да са онлайн, а стилът на работа зависи от хомеопата. Най-важното е честният разговор и правилният избор на подход.

Историята на д-р Самуел Ханеман е история на човек, който отказва да следва сляпо практики, които вредят, и създава нов път в медицината. Той открива, че веществото, което причинява симптоми у здрав, може да ги излекува у болен, и развива принципа на потенцирането. Преследван и наричан шарлатанин, Ханеман остава непоколебим. Оставя наследство, което и днес се практикува по света, водено от убеждението: „Излекувай болния, не болестта.“