Трета сливица при деца – защо няма едно хомеопатично лекарство за всички

Тази тема е малко по-особена за мен. Вероятно защото съм чувала едни и същи истории около нея много пъти. Не защото разговорите с родители са трудни. Напротив – това са едни от най-смислените разговори, които имам в практиката си. Но почти винаги, в един момент, се появява едно изречение, което ме кара да се замисля:

„Хомеопатията не действа.“

А за мен хомеопатията е точно обратното на това. С годините тя се превърна в нещо много просто и много красиво – любов към начина, по който човешкият организъм работи. Към това как тялото се опитва да се възстанови, да се защити и да намери баланс.

Поводът за този текст са разговорите, които имах през последната седмица. След наръчника за третата сливица се чух с много родители и темата естествено продължи в дълги телефонни разговори.

Част от тях бяха благодарни, че нещата са обяснени спокойно. Част се объркаха още повече. А някои бяха откровено ядосани, че не съм написала конкретни хомеопатични лекарства.

И честно казано – разбирам ги.

Когато детето хърка нощем, диша през устата, има постоянна хрема и боледува често, родителят не търси философия. Търси решение.

Само че тук има една малка, но много важна подробност.

Диагнозата „трета сливица“ е една. Но картините при децата са десетки.

История, която се повтаря много често

В разговорите почти винаги се появява една и съща история.

„Пробвахме хомеопатия.“

След това следва списъкът – различни хомеопатични лекарства в ниски потенции, различни схеми, комбинирани продукти като Тонзилотрен, Цинабсин, Лимфомиозот… понякога приемани месеци наред. Без особен резултат. И тогава идва логичното заключение:

„Значи хомеопатията не действа.“

Но въпросът не е дали действа.Въпросът е как се използва.

Има ситуации, в които лекарството е почти очевидно.

Дете пада и си удря коляното – ще кажа веднага Арника, без да питам как спи детето, какво обича да яде и дали се страхува от кучета. Ако го ужили пчела, най-вероятно ще мисля за Апис. А ако стъпи на пирон – ще спомена Ледум.

Това са остри ситуации. Там действаме бързо и директно.

Третата сливица обаче не е „ситуация“, която се появява за пет минути. Това е процес, който се развива във времето.

Понякога зад него стоят чести вируси. Понякога алергична нагласа. Понякога особен начин, по който организмът реагира на възпаления.

И тогава въпросите стават други.

• Как спи детето?

• Поти ли се нощем?

• Студенокръвно или топлокръвно е?

• Как боледува?

• Колко бързо се възстановява?

Малка част от практиката

В един и същи ден мога да говоря с две семейства. И двете деца – с увеличена трета сливица. Но картините могат да бъдат напълно различни.

Едното дете рита завивките нощем, поти се силно и се събужда с мокра коса. Другото спи със студени крака, дебела пижама и три завивки – без да се изпотява изобщо. И тук идва логичният въпрос:

Трябва ли тези две деца да получат едно и също лекарство?

Ако подходът е „лекарство за диагнозата“ – може би да. Но ако работим индивидуално – почти сигурно не.

Най-важното, което искам да кажа на родителите

В разговорите ни никога не се опитвам да кажа, че „няма какво да се направи“.

Напротив. Опитвам се да обясня, че надежда има. Но при хронични състояния като:

• увеличена трета сливица

• алергии

• мигрени

• тревожност

• чести инфекции

най-добрите резултати обикновено идват, когато се работи индивидуално. И когато приемем, че това е процес, а не еднократно решение.

Има още нещо важно, което рядко се казва.

Диагнозата „трета сливица“ може да звучи страшно, когато я чуете за първи път. Но истината е, че това е едно от най-честите състояния в детската възраст. Хиляди семейства минават по същия път.

С нощи на хъркане.

С постоянни хреми.

С въпроси какво е правилното решение.

А понякога най-голямото облекчение за родителя е просто да чуе, че не е сам в това.

Когато нещата не вървят по план

И може би това е най-важното, което искам да кажа накрая.

Когато нещата не вървят по план, това не означава, че хомеопатията не действа. По-често означава, че трябва да погледнем случая отново.

• С ново внимание.

• С нов въпрос.

• Понякога с ново лекарство.

• Понякога с различна потенция.

• А понякога просто с нов поглед към детето.

Защото организмът не е математическа формула. Той е жив процес. И когато нещо не се движи в правилната посока, за мен това не е причина да се усъмня в самата хомеопатия.

Това е покана да търся още.

Ако се сблъсквате с подобна ситуация, най-важното е първо да обсъдите състоянието с лекаря на детето. Понякога един по-внимателен и индивидуален поглед към цялата картина може да помогне да се видят и други възможности.