Често задавани въпроси

Хомеопатията събужда интерес, но често и въпроси – особено когато я объркваме с нещо между бабини деветини и научна фантастика.

Какво е хомеопатия?

Казано съвсем кратко – това е лечебен метод, основан на принципа „подобното се лекува с подобно“. Това означава, че вещество, което в по-голяма доза би предизвикало определени симптоми у здрав човек, в силно разредена и специално обработена форма може да помогне на организма да се справи със същите тези симптоми.

Хомеопатията разглежда човека като едно цяло – тя не лекува отделно главоболие, кашлица или безсъние, а се стреми да намери връзката между всички оплаквания, емоции и общото състояние на организма. Лекарството се избира индивидуално за всеки, според неговата уникална „картина“ – физическа, емоционална и психическа.

Какво съдържат хомеопатичните лекарства?

В хомеопатията се използват силно разредени вещества от растителен, минерален или животински произход. Чрез процес на разреждане и динамизация те запазват „информационния отпечатък“ на първоначалното вещество, но без неговата токсичност. Целта е да се „подсети“ организмът – да се активират собствените му механизми за възстановяване и връщане към естествения баланс на здравето. Като парфюм без капка цвят, но с присъствие, което не може да се пренебрегне.

Подходяща ли е хомеопатията за бебета и деца?

Да, и още как. Не е нужно да уговаряш детето да преглътне горчивото хапче – повечето приемат хомеопатичните гранулки с удоволствие (и понякога дори с любопитство). Подходяща е дори за новородени, защото работи деликатно, без да потиска, а като насърчава естествения оздравителен процес.

Мога ли да използвам хомеопатия, ако вече приемам лекарства?

Понякога – да, понякога – няма смисъл, а в някои случаи – по-добре не. Всичко зависи от състоянието, лекарствата и целта на лечението. При хронични оплаквания често хомеопатията върви ръка за ръка с конвенционалната медицина. При остри състояния понякога е по-добре първо да се уточни какво точно лекуваме.

Колко време отнема лечението?

При остри състояния – често само дни. При хронични – по-дълго. Няма универсален график, защото всяко тяло си има собствен ритъм. Но не се притеснявай – заедно ще го намерим.

Трябва ли да приемам хомеопатия постоянно?

Не е нужно – и не е целта. Идеята не е да пиеш гранули цял живот, а да се върнеш в равновесие. Понякога процесът изисква повторна доза, понякога – промяна на лекарството, а понякога – просто време. Водим се по теб.

Има ли странични ефекти?

Не в класическия смисъл. Понякога има реакции – тялото се „раздвижва“, стар обрив се връща, симптом леко се усилва. Това не е лошо – това е знак, че организмът работи.

Какво се случва, ако забравя да взема лекарството?

Нищо страшно– не го броим за грешка. Просто ми пиши и ще преценим дали има нужда от повторен прием или продължаваме нататък.

Може ли консултацията да е онлайн?

Да, и понякога е дори по-удобна – за теб, за децата, за графика. Онлайн работим чудесно при хронични състояния или за последващи срещи. Единственото, за което настоявам, е включена камера – защото не само слушам, а и „гледам между редовете“. При остри ситуации ще преценим дали е уместно онлайн, или е по-добре първо лекарска преценка.

Детето трябва ли да присъства, ако консултацията е за него?

Ако е възможно – да. Децата често казват много, без да кажат нищо. Един поглед, едно мръщене или как ровят в саксията с цвете – всичко носи информация.

Вече съм бил/а при друг хомеопат, той/тя не работи така.

Напълно нормално. Съществуват различни школи, подходи и нюанси. Хомеопатията е като изкуство – един рисува с акварел, друг с маслени бои. Важното е да откриеш стила, който ти пасва.

Трябва ли да се сбогувам с кафето и ментовата паста?

Не, няма нужда. Просто ги избягвай около приема.

Мога ли да си „самоизпиша“ хомеопатично лекарство?

При настинка или леко неразположение – може. Но при хронични, често повтарящи се състояния – по-добре не. Точният избор е изкуство.

Как да се подготвя за първия ни разговор?

С една дума – честно. Не ти трябват куп изследвания. Ако имаш – чудесно. Ако не – ще започнем от теб. Истинският разговор понякога започва със „не знам какво ми е“ – и това е напълно достатъчно.

Ако искаш, можеш да попълниш първоначалната форма за контакт – не е задължително, но е чудесен начин да ми разкажеш още преди срещата какво те доведе до мен.