Разпространени заблуди с добри намерения

Все по-често родителските разговори звучат така:

– „Даваш ли коластра?“

– „Не, аз съм на водорасли.“

– „Ние пък сме на омега-3, но мисля да мина и на пробиотик.“

Никой вече не пита дали детето приема нещо, а какво точно. А на въпроса „Защо?“ обикновено следва нещо от сорта на:„За имунитета“, „Да не боледува“, „Приятелката ми каза“, „Всички дават“.

Щом е естествено – значи може по всяко време

Природните продукти звучат прекрасно – коластра, билки, рибено масло, хомеопатични сиропи.И да, те наистина могат да са полезни. Но между „полезно“ и „необходимо“ има малка, но важна разлика.

Детето е здраво, щастливо, тича, пее и се смее…но всеки ден пие 6 добавки, за да не му „липсва нещо“.Понякога родителската грижа започва да прилича на олимпиада по предпазливост – кой ще даде повече, по-чисто, по-био.

А истината е проста – понякога най-добрата добавка е… паузата.

Хомеопатия? Е, това поне не вреди

– Кашля? Стодал.

 –Киха ли детето? Коризалия.

–Температура 37,3? Осцилококцинум.

–Септември ли е? Инфлуцид, превантивно – до март.

И така хомеопатията без да се усетим, се превръща в универсална подправка за всеки симптом.

А истината? Хомеопатията работи , споменатите продукти също–понякога впечатляващо. Но работи само когато е подбрана с мисъл, когато е индивидуална, когато е точна.

Всичко останало е просто скъпо зрънчо с френски акцент.

Повече грижа ≠ повече продукти

Понякога изборът на добавки звучи като абонамент за спокойствие – колкото повече, толкова по-сигурно, че „всичко е под контрол“.Само че, когато се прекали, резултатът рядко е впечатляващ.Най-доброто сравнение? Да стреляш по комар с конфети.Може и да уцелиш, но по-често просто вдигаш шум.

А през това време детето... просто иска супа. И кални ботуши. И време с теб.

Истинската грижа не се измерва в броя кутии по рафта, а в търпението да наблюдаваш, да чуваш и да усещаш кога нещо наистина е нужно.Понякога най-грижовното, което можем да направим, е просто да изчакаме.

Малко личен опит

Всичко написано тук не е „рецепта за поведение“, а просто моя гледна точка – на родител и човек, чийто шкаф с лекарства е почти празен.

Не защото не вярвам в помощта на средствата, а защото през годините видях, че нямат нужда да бъдат затрупвани с добавки.

В хомеопатията , както и в живота , има различни подходи, школи и виждания: някои залагат на превенция, други на индивидуалност, трети на чистота и минимализъм. Всеки има своя логика и своя път.

Но в основата, поне според моя опит, остава едно просто правило: по-малкото е повече.

Особено когато говорим за деца, които са изначално здрави, устойчиви и жизнени. При тях често е нужно просто да не им пречим –да им дадем пространство да растат, да боледуват по малко, да се адаптират, да развият собствена сила.