Пробиотик = жив микроорганизъм, който в правилна доза има полза за здравето на гостоприемника (т.е. детето, теб, баба ти или кучето Тошо).

Не всичко „естествено“ е нужно и не всяка профилактика е грижа. Понякога даваме добавки или хомеопатия „за всеки случай“, защото всички така правят – но това не е мярка за любов или отговорност. Истинската грижа е в наблюдението, търпението и готовността понякога да не правим нищо. Понякога по-малко наистина е повече.

Бактериите не са нито герои, нито злодеи. Те просто живеят тук. Въпросът не е „има ли ги“, а „има ли болест“. Не всичко, което е положително в изследването, заслужава отрицателна реакция.

Честата и ненужна употреба на антибиотици и кортикостероиди прави децата по-уязвими – вирусите се адаптират, а имунната система отслабва. Увредената чревна флора нарушава не само физическото, но и емоционалното здраве. Хомеопатията не потиска, а подкрепя тялото да се адаптира и да стане по-силно. Вместо да гасим всеки симптом, нека помогнем на организма да се научи да се защитава сам.